Съдът на Европейския съюз с Решения по дело C-609/19 и по съединени дела С-776/19—С-782/19 BNP Paribas Personal Finance, прие, че за потребителя, който е сключил деноминиран в чуждестранна валута договор за кредит и който не знае, че включена в този договор клауза е неравноправна, изобщо не може да бъде предвиден давностен срок относно връщането на сумите, платени въз основа на тази клауза.
В решението си, съдът приема, че информацията за наличие на валутен риск, която кредитодателят е предоставил на потребителя, не отговаря на изискването за прозрачност, ако е основана на хипотезата, че паритетът между разчетната валута и валутата на изплащане ще се запази стабилен през целия срок на договора В случай, че потребителят е сключил с банка договор за кредит, деноминиран в швейцарски франкове (CHF) и подлежащ на погасяване в евро (EUR), поради характеристиките на такъв кредит, сключването на договора съдържа валутен риск, свързан с колебанията в курса EUR—CHF. Въпреки че съществуването му не е изрично споменато в договорите за кредит, от тях все пак косвено следва, че този риск е неразривна част от същите и че тежестта за него носи потребителят. Националните юрисдикции трябва да проверят дали клаузите на такъв договор за кредит, който е изложил потребителят на неограничен валутен риск, следва да се считат за неравноправни от гледна точка на Директивата за неравноправните клаузи в потребителските договори1 , а оттам и за необвързващи за кредитополучателите.
Съдът коментира в решението си, че неравноправните клаузи, които фигурират в потребителски договор, не обвързват потребителя и за тях трябва да се счита, че никога не са съществували, така че те не могат да имат последици за правното и фактическо положение на потребителя. Оттук Съдът приема, че изобщо не може да бъде предвиден давностен срок за предявяването от потребителя на иск с оглед установяването на неравноправността на клауза, включена в такъв договор. Във връзка с това Съдът подчертава, че Директивата допуска национална правна уредба, която предвижда давностен срок за иска, с който се претендират реституционните последици от установяването на тази неравноправност. Но наличието на давностен срок с оглед на връщането на платени суми въз основа на неравноправна клауза, който има опасност да изтече още преди потребителят да може да узнае за неравноправния характер на тази клауза, изобщо няма как да е съвместимо с Директивата. 1 Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
На второ място, Съдът установява, че националната юрисдикция следва да прецени дали спорните клаузи определят съществен елемент, който характеризира разглежданите договори за кредит и представлява основния предмет на тези договори. Ако случаят е такъв, всъщност Директивата позволява да се провери дали тези клаузи са неравноправни само ако те не са изразени на ясен и разбираем език.
На трето място, според Съда съобщаването от продавача или доставчика на потребителя — при сключването на договора — на информация, дори и обстойна, не отговаря на изискването за прозрачност, ако тази информация е основана на хипотезата, че паритетът между разчетната валута и валутата на изплащане ще се запази стабилен през целия срок на договора. Такъв е по-специално случаят, когато потребителят не е бил уведомен от продавача или доставчика за икономическия контекст, който може да има отражение върху колебанията на обменните курсове.
На четвърто място, с оглед на знанията на продавача или доставчика за предвидимия икономически контекст, който може да има отражение върху колебанията на обменните курсове, на по-съвършените средства на този продавач или доставчик да предугади валутния риск и на значителния риск, свързан с колебанията на обменните курсове, който спорните клаузи възлагат върху потребителя, Съдът приема, че тези клаузи могат да създадат значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора за кредит права и задължения на страните, в ущърб на потребителя. Всъщност доколкото продавачът или доставчикът не е спазил изискването за прозрачност по отношение на потребителя, тези клаузи изглежда възлагат върху посочения потребител несъразмерен риск с оглед на получените престации и сума по кредита, защото вследствие от прилагането на тези клаузи потребителят трябва да понесе разходите от дългосрочните промени в обменните курсове.
Решението е постановено по преюдициално запитване. Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
Източник - Прессъобщение № 100 от 10 юни 2021 г. на СЕС
