Настоящото изложение разглежда изпълнението в Република България на съдебно решение, постановено в друга държава-членка на Европейския съюз.
Възможността за пряко изпълнение на решение, постановено в държава-членка на ЕС е уредена в чл.39 от Регламент №1215/2012 година, на Европейския Парламент и на Съвета от 12.12.2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и в чл.622а и сл. от Гражданско процесуалния кодекс.
Съдебното решение, постановено в държава-членка на ЕС, подлежи на пряко изпълнение, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист, като съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна въз основа на препис от съдебното решение и удостоверение, издадено съгласно чл.53 от Регламент №1215/2012 година
Предвид на това, че изпълнителното производство се урежда от правото на сезираната държава, то по отношение на изпълнителното производство ще е приложимо българското право.
Когато мярката или разпореждането не могат да бъдат изпълнени при условията и по реда на приложимия за изпълнителното производство Граждански процесуален кодекс, съдебният изпълнител може да постанови заместващо изпълнение. Всяка от страните може да обжалва адаптирането на мярката или разпореждането по реда на чл. 436 от Гражданско процесуалния кодекс.
Ако съдебното решение, постановено в друга държава - членка на ЕС, разпорежда временна или обезпечителна мярка, която е била разпоредена, без ответникът да е бил призован да се яви, пред съдебният изпълнител трябва да се представят и доказателства за връчването на съдебното решение.
Съдeбният изпълнител пристъпва към изпълнение, като връчва копие от удостоверението издадено съгласно чл.53 от Регламент №1215/2012 година, и с връчването му кани длъжника към доброволно изпълнение. Когато съдебното решение, постановено в друга държава - членка, не е било връчено на длъжника, то към удостоверението се прилага и копие от съдебното решение.
ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, ПОСТАНОВЕНО В ДРУГА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА
Длъжникът по изпълнението, може да се защити като подаде молба за отказ от изпълнение на основание чл.622б от ГПК във връзка с чл.46 от Регламент (ЕС) №1215/2012 година, в случаите, когато изпълнителното дело е образувано въз основа на препис от съдебно решение, постановено в друга държава-членка на ЕС и удостоверение по чл.53 на Регламент (EC) №1215/2012 година.
ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕ
В Регламента изрично е установена забрана за преразглеждане на спора по същество, а основанията за отказ от изпълнение са изчерпателно изброени в чл.45 на Регламент (ЕС) №1215/2012 година.
Съгласно разпоредбата на чл.46 от Регламент №1215/2012 година, по молба на лицето, срещу което се иска изпълнение, изпълнението на съдебно решение на съдебен орган на държава - членка се отказва, ако се установи едно от основанията, посочени в чл.45 от Регламента.
В разпоредбата на чл.45, ал.1, от б."а" до "д" от Регламент №1215/2012г. нормативно са уредени пет самостоятелни основания за допускане на отказ:
а) ако такова признаване явно противоречи на обществения ред в сезираната държава членка;
б) когато съдебното решение е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да предяви иск за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това.
в) ако съдебното решение противоречи на съдебно решение, постановено между същите страни в сезираната държава – членка.
г) ако съдебното решение противоречи на по-ранно съдебно решение, постановено в друга държава – членка или в трета държава по същия предмет и между същите страни, при условие, че по – ранното съдебно решение отговаря на условията, необходими за признаването му от сезираната държава – членка.
д) ако за специална компетентност по дела във връзка със застраховане, потребителски договори, индивидуални трудови договори и по делата, за които е предвидена изключителна компетентност.
При преценката за наличието на основанието по чл.45 б. „а“ от Регламента, следва да се съобрази, че под "обществен ред" следва да се разбират основополагащи за правопорядъка в държавата повелителни норми, принципи в правораздаването, които имат универсално значение. Не става въпрос за противоречие с конкретни правни норми, а такова противоречие, което би довело до нарушаване, както на обществения, така и на личния интерес на отделните граждани, до степен на недопустимо засягане на основни ценности в обществото. Според практиката на ВКС, за да се прецени във всеки конкретен случай дали не е нарушен „обществения ред” при допускане и признаване на съответен чуждестранен съдебен акт следва да се изхожда от основните начала на правото, въз основа на които е уредена българската правна система. Същите представляват не само базисни принципи, но и конкретни правила за поведение, преимуществено от публичноправен характер.
При преценката за наличието на основанието по чл.45 б. „б“ от Регламента, съдът е обвързан от данните, съдържащи се в издаденото от чуждестранния съд Удостоверение. Извън компетентността на съда е да изследва въпроса за редовното уведомяване или не на ответника в развилото се пред чуждестранния съд производство против него.
ПРОЦЕДУРА
Молбата за отказ от изпълнение на основание чл.622б от ГПК във връзка с чл.46 от Регламент (ЕС) №1215/2012 година, се подава пред Окръжния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника.
Срокът за подаване на молбата за отказ от изпълнение е едномесечен от връчване на копието от удостоверението, издадено на основание чл.53 от Регламента, което се връчва от съдебния изпълнител едновременно с поканата за доброволно изпълнение. Към удостоверението се прилага копие от съдебното решение, постановено в друга държава - членка на Европейския съюз, ако то не е било връчено на длъжника. Когато е необходим превод на съдебното решение, едномесечният срок за подаване молба за отказ от изпълнение спира да тече до предоставянето му на длъжника.
Към молбата за отказ от изпълнение се представя препис от чуждестранното съдебно решение, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, придружени с превод на български език.
СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Молбата за отказ не спира изпълнителното производство, освен ако длъжникът не поиска спиране като обезпечителна мярка.
С молбата за отказ от изпълнение, длъжникът може да поиска от сезирания съд и прилагане на мерките за ограничаване последиците от изпълнението, уредени в чл.44 от Регламента, включително спиране на изпълнителното производство като обезпечителна мярка.
В чл.51 от Регламента е уредена още една възможност за спиране на изпълнението, и това е в случаите, когато в държавата членка по произход е подадена жалба срещу съдебното решение или още не е изтекъл срокът за обжалване.
ОБЖАЛВАНЕ РАЗПОРЕЖДАНЕТО НА СЪДА
Разпореждането на съда подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.
Процедурата е уредена в чл.622а и чл.622б от Гражданско процесуалния кодекс, според който молбата за отказ от изпълнение по чл.46 от Регламент 1215/2012 се подава и разглежда по реда на чл.623 от ГПК.
Тази публикация е с информативен характер и не представлява правна консултация.
