Настоящото изложение касае процедурата по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни арбитражни решения в България. Като се има предвид, че чуждестранни са арбитражните решения, постановени на територията на държава, различна от държавата, в която се искат при знаването и изпълнението на решенията, то за да има характер на чуждестранно арбитражното решение, арбитражното решение не трябва да е постановено на територията на България.
Българският съд ще бъде компетентен да разгледа искът за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното арбитражно решение, когато чуждестранно арбитражно решение е постановено против физическо лице, с обичайно местопребиваване в България или е постановено срещу юридическо лице, което има седалище, според устройствения си акт, местонахождение на действителното си управление или имущество в Република България.
Процедурата по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни арбитражни решения в България е нормативно уредена в текста на чл.51, ал.4 от Закона за арбитража, съгласно който за признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от Република България международни договори.
В тази връзка, приложение намира Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958 г., ратифицирана от България със следната декларация: „България ще прилага Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, когато решенията са издадени на територията на една от договарящите държави. Що се отнася до решенията, издадени на територията на недоговаряща държава, тя ще прилага конвенцията само на базата на стриктна взаимност.”
България е ратифицирала и Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж от 1961 г., обнародвана в Държавен вестник, бр.57 от 1964 година.
Приложение намират и сключените от Република България двустранни договори за правна помощ, ако съдържат съответната уредба. В случай, че между Р.България и държавата, в която е постановено арбитражното решение има сключен договор за правна помощ, той също ще намери приложение.
Компетентен съд:
Искът за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното арбитражно решение трябва да се предяви пред Софийски градски съд.
Процесуален ред:
В това производство важат процесуалните правила, които се прилагат на територията на Република България. В този смисъл е чл.III от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, (Нюйоркската конвенция), според който, всяка договаряща държава ще признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията, където се иска признаването и изпълнението, при условията, изложени в Конвенцията.
В България производството по граждански дела е уредено в Граждански процесуален кодекс.
При съобразяване на приложимите разпоредби, следва да се приеме, че признаването на силата на чуждестранното арбитражно решение и допускането на неговото изпълнение на територията на Република България се извършва по исков ред, чрез предявяване на иск пред Софийския градски съд, като приложение намират българските процесуални правила.
Размер на държавната такса:
Държавната такса по молби за признаване на решения на чуждестранни арбитражни съдилища е в размер на 50 лева или 25.56 евро.
Необходими документи:
Към молбата за за признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат документите, предвидени в Нюйоркска конвенция, както и тези, предвидени в Гражданско процесуалния кодекс.
Съгласно чл.ІV от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Нюйоркска конвенция), за да получи признаване и изпълнение, страната, която иска признаването и изпълнението, с молбата за признаване и за допускане на изпълнението на чуждестранното арбитражно решение, трябва да представи:
1)оригинала или надлежно заверен препис от арбитражното споразумение;
2)препис от решението, заверен от арбитражния съд, който го е постановил;
3) Ако тези документи не са съставени на официалния език на държавата, в която решението се предявява за признаване и изпълнение, трябва да бъде представен превод на този език. Преводът се заверява от официален или заклет преводач.
Съгласно приложимите процесуални правила и съдебната практика, към молбата трябва да се представят още:
4) удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила и че е връчено на ответника, заедно с доказателства за връчването;
5)доказателства, че ответното дружество е уведомено за арбитражното производство
6)Извлечение от Търговския регистър за регистрация на дружеството ищец
7)пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
8)държавните такси и разноските, когато се дължат такива,
9)преписи от исковата молба и приложенията към нея според броя на ответниците.
Забрана за преразглеждане на спора по същество:
В производството за екзекватура съдът не може да проверява правилността на чуждестранното арбитражно решение, като съответно пререшава спора, който вече е разрешен от чуждия арбитражен съд. Целта на производството за екзекватура е да се разреши спор за наличието или отсъствието на потестативното право за зачитане на правните последици на чуждестранното арбитражно решение. Действащата нормативна уредба у нас определя параметрите на производството за екзекватура, като съдът при разглеждане на делото не влиза в обсъждане на съществото на спора, който е разрешен от чуждестранния съд, а само проверява дали представеното решение не съдържа постановления, противни на законите на Република България или на добрите нрави.
Основания за отказ за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни арбитражни решения в България:
Нюйоркската конвенция от 1958 г. установи еднообразен режим както за признаването, така и за привеждането в изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, като раздели на две групи основанията за отказ да се признаване и допускане изпълнението на чуждестранно арбитражно решение.
В първата група влизат основанията, които трябва да бъдат наведени от страната, възразяваща против признаването на чуждестранно арбитражно и против привеждането му в изпълнение, предвидени в чл.V, т.1 от Конвенцията, като тази страна носи и доказателствената тежест. Втората група се състои от основанията, които съдът трябва да вземе под внимание по собствен почин (ex officio), и които са предвидени в чл.V, т.2 от Конвенцията.
1.Признаването и изпълнението на арбитражното решение могат да бъдат отказани по молба на страната, срещу която то се предявява, ако тя докаже пред компетентния орган на държавата, където се иска признаването и изпълнението:
а) че страните по арбитражното споразумение, са били по силата на приложимия спрямо тях закон недееспособни или че съглашението е недействително по силата на закона, на който страните са го подчинили, а при липса на указание в тази насока, по силата на закона на държавата, където решението е било постановено, или б) че страната, срещу която решението се предявява, не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър или за арбитражното производство или по други причини й е било невъзможно да предяви своите защитни средства, или в) че решението е постановено по спор, непосочен в арбитражното съглашение или неспадащ към споровете, предвидени от арбитражната уговорка в договора, или че съдържа постановления, които излизат извън условията на арбитражното съглашение или арбитражната уговорка в договора; във всеки случай обаче, ако постановленията на решението, отнасящи се до въпроси, подчинени на арбитраж, могат да бъдат отделени от тези, които се отнасят до въпроси, неподчинени на арбитраж, то постановленията по въпросите, подчинени на арбитраж, могат да бъдат признати и изпълнени, или г) че съставът на арбитражния съд или арбитражната процедура не са били в съответствие със съглашението на страните или при липса на такова не са били в съответствие със закона на държавата, в която се е състоял арбитражът, или д) че решението не е станало още задължително за страните или е било отменено, или изпълнението му е било спряно от компетентния орган на държавата, в която или съобразно закона на която то е било постановено.
Важно е да се отбележи, че съдът ще разгледа тези възражения само ако бъдат релевирани от ответника в срока за отговор на исковата молба.
- 2. Признаването и изпълнението на арбитражното решение могат да бъдат отказани също така, ако съдът, по собствен почин (ex officio), намери, че:
а) че съгласно закона на тази държава предметът на спора не подлежи на разрешаване от арбитраж
или
б) че признаването или изпълнението на решението ще противоречи на обществения ред на тази държава.
При разглеждане на въпроса дали предметът на спора подлежи на разрешаване но арбитраж, следва да се съобрази това, че когато признаването на чуждестранно арбитражно решение се иска в Република България, приложимо е българското право за определяне на споровете, които не подлежат на разрешаване от арбитраж. В тези случаи приложение намира разпоредбата на чл.19, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс, която изключва от кръга на арбитрируемите спорове споровете за нарушени или за заплашени с нарушаване лични субективни права, както и имуществени спорове за вещни права или за владение върху недвижими имоти, за издръжка или за права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
При разглеждане на въпроса свързан с евентуално противоречие на арбитражното рещшение с обществения ред в България, следва да се съобрази, че няма легално определение на понятието „обществен ред” и компетентният съд разполага с широка дискреционна власт да прецени, дали признаването и/или изпълнението на чуждестранно арбитражно решение ще противоречи на обществения ред на тази държава. По този въпрос има трайноустановена съдебна практика, според която противоречие с обществения ред е налице при нарушение на свръхповелителни норми от публичен характер, както и с конституционно установени основни принципи на правовия ред, които са основите на правопорядъка в държавата, например състезателното начало, равенството на страните в процеса, принципа на справедлив процес и др.
Съдът ще разгледа наличието на тези основания за отказ касаещи арбитрируемостта на спора и противоречието с обществения ред в България, по собствен почин (ex officio), без да е необходимо ответникът да релевира възражение в този смисъл.
Обжалване на съдебното решение:
Постановеното съдебно решение от Софийски градски съд подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – София, както и на касационно обжалване пред Върховен касационен съд.
Настоящата статия не представлява правен съвет и има единствено информативен характер по темата. За повече информация, при нужда от консултация или съдействие, не се колебайте да се обърнете към екипа на АДВОКАТСКА КАНТОРА „БИЛЯНА СИМЕОНОВА & ПАРТНЬОРИ“ на телефон – 00359 889 630 502 или на като направите запитване на e-mail – Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..
