При сключване на договор по електронен път, потребителят трябва да разбира недвусмислено от самия надпис върху бутона за поръчка, че ще поеме задължение за плащане веднага щом кликне върху този бутон. В противен случай, той няма да бъде валидно обвързан от договора.
Според Съдът на ЕС, изразът „Завършване на резервацията“ е двусмислен и не може да се счита за формулировка, съответна на израза „поръчка със задължение за плащане“, посочен в Директива 2011/83. Потребителят няма да бъде обвързан от такъв договор.
В този смъсъл е Решение по дело C-249/21 Fuhrmann-2 на Съдът на ЕС, в което СЕС е приел, че за да бъде валидно обвързан от такъв договор сключен по електронен път, потребителят трябва да разбира недвусмислено от самия надпис върху бутона за поръчка, че ще поеме задължение за плащане веднага щом кликне върху този бутон.
Съгласно Директива 2011/831 , когато договор от разстояние е сключен по електронен път чрез процес на даване на поръчка и е придружен от задължение на потребителя за плащане, търговецът трябва, от една страна, да предостави на този потребител, непосредствено преди да бъде направена поръчката, основната информация във връзка с договора, и от друга страна, изрично да уведоми посочения потребител, че с даването на поръчката последният се обвързва със задължение за плащане. Що се отнася до това последно задължение, от текста на Директива 2011/83 следва, че бутонът за поръчка или подобната функция трябва да бъде надписан(а) лесно четливо и недвусмислено с израз, от който да става ясно, че даването на поръчка води до задължение за потребителя за плащане към търговеца. Макар в Директивата да се съдържа формулировката „поръчка със задължение за плащане“, от текста на тази директива е видно също, че тази последна формулировка има примерен характер и че държавите членки са овластени да допуснат търговецът да използва всяка друга съответна формулировка, при условие че тя е недвусмислена, що се отнася до възникването на това задължение.
Фактите по разгледаното дело са следните: Fuhrmann-2 е дружество, учредено по германското право, което е собственик на хотел Goldener Anker в Крумхьорн-Греетсийл (Германия). Стаите на този хотел могат да се отдават под наем наред с останалото и чрез уебсайта www.booking.com — платформа за резервации, предлагаща онлайн услуги за настаняване. На 19 юли 2018 г. B., в качеството си на потребител, посещава този уебсайт, за да потърси хотелски стаи в КрумхьорнГреетсийл за периода от 28 май 2019 г. до 2 юни 2019 г. Сред резултатите от търсенето са показани стаите в хотел Goldener Anker. B. кликва върху изображението, съответстващо на този хотел, при което се показват свободните стаи, както и допълнителна информация, в която са посочени, наред с други, обзавеждането и цените, предлагани от посочения хотел за избрания период. След като решава да резервира четири двойни стаи в хотела, B. кликва върху бутона „Резервирам“, посочва личните си данни и имената на своите спътници, и накрая кликва върху бутон с надпис „Завършване на резервацията“. B. не се явява в хотел Goldener Anker на 28 май 2019 г. Fuhrmann-2, в съответствие с общите си условия, изпраща на B. сметка за разходите за отмяна на резервацията в размер на 2 240 EUR, като му определя срок от пет работни дни за плащането на тази сума. B. не плаща поисканата сума. Поради това Fuhrmann-2 сезира Районен съд Ботроп (Германия) с оглед на събирането на същата сума. С въпроса си тази юрисдикция иска от Съда да се установи дали, в рамките на процес на даване на поръчка във връзка със сключване на договор от разстояние по електронен път, преценката дали дадена формулировка, с която е надписан бутонът за поръчка или подобна функция, като формулировката „Завършване на резервацията“, е „съответна“ на думите „поръчка със задължение за плащане“, следва да се основава само на надписа върху този бутон, или следва да се вземат предвид и обстоятелствата, съпровождащи процеса на даване на поръчка. Според Съдът на ЕС, изразът „Завършване на резервацията“, е двусмислен и не може да се счита за формулировка, съответна на израза „поръчка със задължение за плащане“, посочен в Директива 2011/83. Договорът не е обвързал валидно потребителя.
Източник - Решение по дело C-249/21 Fuhrmann-2
